Накратко, аромaтерапията представлява използването на летливи растителни масла, включително етеричните, които подпомагат психическото и физическото благополучие на човек. Въпреки, че терминът ароматерапия не е бил използван преди 20-ти век, дестилацията и употребата на растителните и ароматни масла съществува от близо 1000 години.
Китайският народ е едни от първите, използвали ароматните растения за подобряване на благосъстоянието. Техните практики, като горене на тамян, води до по-добра вътрешна хармония и баланс
По-късно египтяните изобретили рудиментарната машина за дестилация, с помощта на която се позволява суровият добив на масло от кедрово дърво. Някои смятат също, че Персия и Индия може да са сред изобретателите на първите дестилационни уреди.
Маслата от кедрово дърво, карамфил, канела, индийско орехче и смирна били използвани за балсамирането на мъртвите. Когато в началото на 20ти век е отворена гробница по непокътнатите части от човешко тяло са намерени следи от билки. Ароматът, макар и слаб, бил все така наличен. Въпреки че кедровото дърво, което е използвано от египтяните, било дестилирано чрез суров дестилационен процес, се смята че другите масла били директно вливани.
За духовна, медицинска, ароматна и козметична употреба, египтяните използвали както масла, така и билки. Счита се, че именно те са въвели термина парфюм, от латински “per fumum”, който означава дим. Египтянските мъже по онова време използвали парфзмите толкова често, колкото и жените. Интересен метод използван от мъжете за ароматизиране бил да поставят солидна фуния на главите си. Постепенно тя се стапяла и ги покривала с ухание.
Гърците са научили много от египтяните, но гръцката митология дава на боговете дарбата и познанието за парфюмите. Гърците също признават лечебните свойства на растенията. Хипократ, най-често наричан баща на медицината, е практикувал фумигации за лечебните и ароматни ползи. Гръцкият парфюмерист на име Маглус създава парфюм с името Мегалеон. Той съдържа смирна с маслена основа, притежаваща следните свойства: аромат, противовъзпалителни и заздравителни свойсвта.
Римската империя надгражда вече съществуващите знания на египтяните и гърците.Discorides изучава дестилацията, която през този период се фокусира върху извличането на ароматни, флорални води, а не върху етеричните масла. Също така той пише книгата De materia Medica, описваща свойствата на над 500 вида растения.
Основополагащо събитие за дестилацията на етерични масла е изобретяването на намотна охлаждаща тръба през 11 век. Персиецът Авицена създава намотна тръба позволяваща на растението и парите да се охладят по-ефективно, отколкото е било възможно до този момент. Приносът на Авицена фокусира върху етеричните масла и ползите от тях.
Ароматерапията през вековете
През 12-ти век игуменката на Германия Хилделард отглежда и дестилира лавандулата, заради нейните лечебни свойства.
През 13-ти век се ражда фармацевтичната индустрия. Това събитие насърчава още повече дестилацията на етерични масла.
През 14т-и век Черната смърт убива милиони хора. Билките бли широко разпространени и използвани срещу масовия,ужасяващ убиец. Смята се, че някои парфюмеристи избегнали чумата благодарение на постоянния си контакт с естествените аромати.
През 15-ти век за създаването на етерични масла, дестилацията на растения като тамян, роза, градински чай и розмарин се увеличила.
Книгите за изучаването на билките и техните свойства също нарастнали. Paracelcus, уважавам алхимик, медик и радикален мислител създава термина есенция. Неговите изследвания оспорват алхимията и той се фокусира върху използването на растенията като лекасртва.
През 16-ти век се разспространяват още много етерични масла, които вече могат да се намерят и закупят от аптеките.
През 16-ти и 17-ти век парфюмерията се превръща в изкуство.
През 19-ти век парфюмерията е все така просперираща индустрия. Жените искали личните им бижутери да създават уникални и неповторими бутилки, които да съхраняват ценните им парфюми.През 19ти век основните съставки на етерични масла започнали да се държат в изолация.
Ароматерапията в наши дни
През 20-ти век съставките за етерични масла започнали да се използват и за създаването на синтетични химикали и лекарства. Смята се, че чрез използването на съставките отделно или синтетично би било по-полезно и икономично. Тези открития помагнали на модерната медицина, но всъщност отслабило употребата им.
В началото на 20ти век френският химик Рене-Морис Гатефосе засилва интереса си към етеричните масла, благодарение на инцидент, от който се измъква единствено с помощта на лавандулата.
През 1928 г. Гетафосе въвежда термина ароматерапия, а през 1937г. пише книгата “Ароматерапията на Гетафосе”, която по-късно е преведена и на английски.Книгата все още е в печат и е силно разпространена.
Други силно уважавани ароматерапевти от 20ти век са Жан Валнет, мадам Маргерит Маури и Робърт Б. Тисеранд. Жан Валнет е най-силно разпознаваема заради успешното приложение на етеричните масла за лечение на пострадалите войници по време на войната. Също така тя е автор на книгата „Практиката на ароматерапията”.
Австрийката мадам Маргерит Маури е прочут биохимик, изучаващ и практикуващ използването на ароматерапията предимно с козметична цел.
Робърт Б. Тисеранд е първият ароматерапевт допринесъл за познанието на етеричните масла в англоезичните страни. Той е написал куп книги и статии, сред които най- уважаваната публикация е от 1977г. „Изкуството на ароматерапията”.
От края на 20-ти век до началото на 21-ви век нараства употребата на повече естествени продукти, включително етеричнте масла с терапевтични, козметични и ароматни цели. Употребата им никога не е спирала, но научната революция значително намалява популярността им.